Колко често се поставяме на мястото на другия? На човека до нас или този, който е твърде далеч от нас (чисто емоционално)? Когато казваме, че разбираме, че влизаме в обувките му, правим ли го наистина?

Съществуват ситуации, които могат да те накарат да се замислиш именно за това и то докато казваш “Да, разбирам!” Някак си осъзнваш, че не разбираш наистина, че все още гледаш през своите си очи. Навярно в момента, когато напълно осъзнато се научим да излизаме от нашите и да влизаме в чуждите обувки, ще спрем да съдим, мразим или неразбираме…

Кога за последен път си помислихте нещо лошо за друг човек? А кога за последно си затворихте очите и си представихте, че сте него? Аз лично осъзнавам, че го правя неприятно рядко, а често съм “съдник”. Неприятно ни е да ни съдят, а ние самите не спираме да го правим, харесва ни е да го правим, мислим си ,че излизаме от гледната точка от “всезнаещия аз”. Колко знаем наистина?

Реших да предизвикам себе си! Предлагам и вие да предизвикате себе си. Не е лесно, но пък е освобождаващо: Всеки път, когато чуете нещо негативно за себе си или си помислите нещо негативно за някого, затворете очи и си представете, че сте него. Едва ли всяка една “лоша” дума има нужда от задълбоченото ни премисляне, но със сигурност съществуват такива, които ни правят по-специално впечатление. Често това са думите на хора, които имат някакво влияние върху нас или чието одобрение е важно за нас, макар да не го признваме.

Предизвикателството се състои в това наистина да се усетите в обувките на другия. Ако нямате достатъчно информация за мотивите на човека, измислете си история… История, която да обяснява неговото негативно отношение към вас. Може да е имал лош ден, може да иска да бъде на ваше място, може да е в среда, която го кара дамисли така. Възможностите са хиляди, а вие имате право на избор. Каквато и история да изберете оправдайте поведението или думите на този човек. Не поставяйте под съмнение себе си или него, отдайте всичко това на историята, която стои зад гърба му. Бъдете него и му простете.

Как се чувствате? Навярно по-добре. Навярно сега не се притеснявате за думите на другия, защото те не стигат до вас по същия начин. Те са просто думи и нищо повече. Вие избирате да ги чувате или не.

Не е лесно да се поставим и на мястото на близки за нас хора. Сякаш към тях сме още по-критични и по-рязки, мислим, че те трябва да са “безгрешни”. Когато познаваме някой е по-лесно да се пренесем в неговите обувки, защото този път не трябва да измисляме история.

Усещането е същото – освобождава ни от гнева или недоволството; успокоява ни и ни помага да приемем ситуацията. Защото зад действията или думите на другия се крие неговото решение, което е било правилно за него в този момент. Когато станем него, наистина разбираме….

И така, веднъж влезнем ли в обувките на другия, не сме същите. Всичко се порменя, ситуациите имат ново значение – вече са по-положителни, а ние сме една доза по-мъдри. Защото мъдростта не е въпрос на години, а на осъзнаване. Успеем ли да разберем другите, научаваме все повече за себе си!

Ако ви хрумне въпросът: “Защо ми е да прощавам на другите или избощо да мисля за тях?” – бих отговорила, че именно прошката ни прави добри хора; спокойни и позитивни. Ако не прощаваме, как бихме искали прошка?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...

Pin It on Pinterest

Share This